ПЕТЪР ДЪНОВ: Моя отколешна мечта беше да намеря начин да предавам словото си….

Петър Дънов
юли 13, 2020
ПЕТЪР ДЪНОВ: С УТРОТО ЗАПОЧВА ДЕНЯТ
юли 22, 2020

ПЕТЪР ДЪНОВ: Моя отколешна мечта беше да намеря начин да предавам словото си….

Мили мои братя и сестри,

Моя отколешна мечта беше да намеря начин да предавам словото си и да достига до всички, които искат да го чуят.Много от вас четат словото ми и това, което съм казал преди много години.Божието слово никога не остарява. Божията Любов е вечна и несвършваща. Когато това слово достига до хората, те слушат в захлас , те усещат с душите си истината.Усещат я въпреки , че много често не я разбират.

В Божието слово няма упреци, няма заплахи и осъждане. Бог е Любов, а любовта е все опрощаваща.Словото ми винаги е излизало от дълбините на моят Дух и не познава ниските вибрации на чувства различни от тези на Любовта.Много от вас знаят това, което съм казал и то не подлежи на “ може би “ и „най вече“.Словото ми е продиктувано от дълбокия опит и работа с Божествените енергии. Желанието да съм в помощ на хората ме е водило винаги напред. Иска ме се да разбирате, това което казвам, да го чувствате и възприемате със сетивата си.То е начин да накарам хората да извадят от себе си най доброто, на което са способни. Независимо как изглеждат нещата отвън, във всеки от вас се крие част от Божията Любов. Любов сътворила мирозданието. Истинската същност на човека е подобна на тази на Твореца.От неговата сила е оставил във всеки от вас.

„Бъдете като децата“ е записано в библията-сиреч непритворни, любопитни и търсещи.С времето забравяме чистите емоции, които сме изпитвали като деца…искрените отношения. Две деца в играта се скарат, па след малко се прегръщат и забравят за какво е била кавгата. Колкото повече пораства човек, толкова повече помни и таи лошото в себе си. Пораства, но само на години. А трябва да расте и в духовно отношение. Да става по мъдър и да разбира, че от това да имаш лоши мисли към някого, да кориш, да изискваш, не донася добро нито за самия теб, нито за другите около теб. Тези чувства са като тиня , която с времето и годините се натрупва…натрупва и затлачва   душата. На нея-душата, не и остава място за радостта, за красотата, било то в Природата или отношенията с хората, с близките, с приятелите. Превръща се в душа, в която не е останало място за Любов. За какво ти е тогава този живот? За какво си дошъл на земята? Бог ни е създал за радост….всичко което правим да ни носи радост…

Така ли е наистина мои братя и сестри? С радост ли гледате децата си? С радост ли работите това, с което си изкарвате насъщния? С радост ли се прибирате у дома? Радост ли изпълва дните ви или умора , раздразнение, недоволство и тягост. Такъв живот мои братя и сестри е живот без смисъл…това е напразно изживян живот….