Празниците
ПРАЗНИЦИТЕ
Скъпи приятели, реших да задам някои въпроси на вас и себе си за това, което се случва по време на празници.
Празниците като цяло са момент в живота ни, които би трябвало да ни събират и сближават, да ни накарат да се почувстваме като част от едно радостно събитие. Емоцията, да бъде такава че да създаде в нас задълго отпечатък за нещо хубаво, нещо радостно и запомнящо се.
Но така ли е наистина ? Такива чувства ли остават в нас празниците? Не са ли само повод за големи трапези и разпивки ( в което няма нищо лошо разбира се) без изобщо да се замислим за какво всъщност празнуваме. Понякога в края на празника голяма част от хората не знаят какъв е поводът за да са там, където са. Колко от нас се сещат да споменат , да почетат, да изразят отношение към причината поради, която се празнува.
Християнските празници са много и голяма част от тях са се превърнали в светски такива.
За да се празнува има защо и това „защо“ знаем ли го наистина?
Някои замисля ли се за смисъла, за мъдростта, за значението за всички нас на този повод. Повечето празници приключват с умора от прекалено заседяване по трапезите, от суета и безсмислени разговори и спорове нямащи нищо общо с празнично настроение. Всичко това оставя в нас усещане за неудовлетвореност и умора. Нужни са ни дни за да се възстановим и навлезем отново в ритъма на ежедневието.
Какво е празник тогава?
Какъв трябва да е той?
Как да го изпълним със смисъл така, че да го помним за дълго и мисълта за него да ни действа зареждащо?