Петър Дънов-„Прошката, акт на милосърдие към себе си“

ОБЪРНЕТЕ ВЗОР НАВЪТРЕ КЪМ СЕБЕ СИ
февруари 17, 2021
БЕЛТЕЙН-ПРАЗНИК НА СВЕТЛИНАТА
април 29, 2021

Петър Дънов-„Прошката, акт на милосърдие към себе си“

 

Мили мои братя и сестри,

В този ден избран от християнската църква за всеобщо опрощение искам да ви дам словото си и да се опитам да ви накарам да разберете силата на прошката като акт на милосърдие към самите себе си. Много хора мислят, че ако простят ще дарят виновния във вашите очи с нещо, което не заслужава.Така ли е наистина? Това ли е прошката – дар към другите? Не мили мои братя и сестри. Прошката е дар към самите нас. Прошката е освобождение от товар, който носим и държим в себе си. Колкото по дълго го задържаме, толкова по тежък става той. Много от вас често пъти казват :“ Аз съм простил“. А така ли е наистина? Не мине много време и отново заговори за този човек на когото е „простил“ с упреци и гняв. Отново спомена за стореното изплува във вас и ви причинява болка. Само това, че отново говорите за това ви показва, че не сте простили, не сте забравили, не сте се освободили от не добрите чувства. Когато не си забравил, не си простил. Ти си изпълнен с не добри чувства -гняв и желание за отмъщение и наказание. Да простиш означава да се освободиш от този спомен, да го извадиш от себе си завинаги. Да не го оставяш в теб да таи и в определен момент да го извадиш отново. И въпреки, че не го забелязваш постоянно и не му обръщаш внимание, той разяжда душата ти.  Стои в теб като червей в дърво. Дървото отвътре става кухо, празно ,не здраво. Червеят трябва да се извади, за да може дървото да се възстанови, докато не е станало твърде късно.

Така  е и с човешката душа. Ако не се освободиш от обидата която носиш като товар в себе си, душата ти ще започне да боледува и страда, а тялото  става немощно и слабо. Не е нужно да държите такъв товар в себе си, заради чужда постъпка. Вие не може да промените постъпките на другите, но може да промените своето отношение към случилото се.

Прошката , мили мои братя и сестри не е проявено милосърдие към другите, а акт на милосърдие към самите вас. Прошката е висша степен на осъзнаване.

Често се молим Бог да ни прости за сторена от нас погрешка. Очакваме тази милост. Истинското разкаяние и осъзнаване на погрешката те освобождава от вината. Да простиш на себе си, да не се виниш за направеното и не направеното от теб е също акт на милосърдие към себе си.

На никому не са нужни тези товари на вина , гняв , обида. От това страдате самите вие…душата ви…тялото ви. Рано или късно, този товар става непоносим за носене. Колкото по бързо простите -толкова по скоро ще освободите място за радост и хубави преживявания. Вижте децата, вижте природата-дърветата, цветята, животинките-те живеят в радост и хармония. Не случайно Христос донесе на Земята учението за Любовта и Прошката. Всеки може да сгреши и да постъпи по начин, който не ни харесва.Това означава ли, че трябва да наказваме себе си като задържаме гнева и недоволството в нас. Не случайно , преди да си отиде от този свят, човек иска прошка от близките си. Иска да свали този товар от гърба си, да се освободи  и да тръгне спокойно…

Проявете този акт на милосърдие към себе си – Простете както на себе си, така и на другите и се освободете.

Ваш Петър Дънов

Получено и записано от Тонка Стоянова на 14 март 2021 година.