Духовността е особено състояние на човека

БОРБАТА МЕЖДУ ЕГОТО И АЗА – начинът на нашето израстване
октомври 4, 2018
И още нещо за отварянето на небесните портали  във връзка с новите енергии на ЗЕМЯТА
октомври 18, 2018

Духовността е особено състояние на човека

Духовността е особено състояние на човека. Тя е дълбока потребност от общуване на по-висшите нива на съзнание. Потребността повече да даваш, без да се вглеждаш толкова в това какво получаваш. Да дадеш усмивка, да окуражиш човек, да се притечеш на помощ, да дадеш вярата си…

Духовност е човек да отчита доброто у другите и да го търси и намира. И това добро да е нещото, което го свързва със света. Това добро да е устойчиво и да не се променя при първия случай, в който се сблъскваме с нещо, което не е по вкуса ни или нарушава нашия т. нар. комфорт.

Духовност е да приемаш света около теб такъв, какъвто е. Да бъдеш толерантен към гледните точки на другите. Да обичаш другите и да виждаш ценностите, които могат да ти дадат.

Духовността се проявява в живота, в отношенията ни с хората, с които общуваме. Духовността е състояние на човешката душа, което носи осъзнатостта от връзката с Бог. Тя е многостранна, защото включва всички аспекти на човешкото мироздание.

Когато човек е духовно извисен, той е ерудиран, с много широк спектър на познанието. Има устойчива ценностна система. Уважението, обичта и благодарността са основни качества и импулс за изграждане на отношенията с околните. Да бъдем по-добри. Да бъдем толерантни един към друг. Когато правим изборите си, да ги правим от позицията на Любовта, а не на егоизма. Сърцата ни да са изпълнени с благодарност за всичко, което имаме и което сме получили от другите. Да не забравяме доброто и да не го зачертаваме още при първия случай, в който се почувстваме пренебрегнати, ощетени или наранени. Всъщност „лошо” няма. То е другата страна на една и съща монета. То се случва или да затвърди, или да разклати още повече недотам устойчивата ни ценностна система. Всичко се случва, за да разберем кои сме, къде сме и какво още трябва да изчистим в себе си, за да вървим по пътя на духовното израстване.

Духовност. Що е това духовност? Какво съдържа в себе си тази дума? Дума, която с лека ръка използваме, за да окачествим даден човек като добър или лош. Дума, която изваждаме на преден план, когато искаме да изразим възхищението си от човек с добри постъпки или проява на човечност.

Духовността е понятие с много дълбок смисъл. Понятие, което събира в себе си изключително много понятия – човечност, загриженост, състрадание, милост, нежност, толерантност, мъдрост, съпричастност, и много, много други, всяко от тях изразено с още толкова понятия. Духовността събира като светлини всички качества на човека и той я излъчва и привлича другите така, както пеперудите се привличат от осветително тяло.

Понякога тази светлина силно дразни останалите. Те самите си задават въпроса „защо този човек ме дразни толкова много”. Нещата, които казва, начинът му на поведение не се харесват, защото са коренно различни от това, което сме свикнали да виждаме и смятаме, че е правилно. Той докосва по най-фин начин дълбочината на душата и тя разбира подсъзнателно, че това е истината, това е начина, по който трябва да се отнасяме към света.

Духовността не парадира. Това е просто състояние на духа, издигнал се до по-високи нива на съзнание, където основните вибрации са тези на Любовта.

Духовно извисеният човек в повечето случаи е непонятен за околните. Не се вписва в общата категория хора нито с начина си на мислене, нито с начина си на поведение. Обикновено те са учители в най-общия смисъл на тази дума. Хората търсят общуване с тях, за да се докоснат до мъдростта им.